На 06.11.2026г. с тържествена церемония в град Пловдив бе отбелязана 130-годишнината от рождението на полк. професор Цветан Лазаров – една от най-значимите личности в историята на българското самолетостроене. Неговото име остава неразривно свързано с развитието на авиационната наука и техника в България.
В знак на признателност към изключителния му принос бе открит барелеф, увековечаващ паметта на бележития български авиоконструктор, учен и преподавател.
По покана на бригаден генерал от запаса Спас Спасов – председател на Фондация „Български ВВС”, на събитието присъства командирът на 24-та авиационна база бригаден генерал Димитър Павлов. Заедно с военнослужещи и представителния блок от формированието той засвидетелства почитта на днешните поколения военни авиатори към личностите, положили основите на българското самолетостроене.
Сред официалните гости бяха кметът на район Тракия – г-н Георги Гатев, генерал Спас Спасов – председател на фондация „Български ВВС“, г-жа Рада Банялиева – директор на Музей на авиацията, офицери от запаса и представители на местната власт.
Особено тържествен и въздействащ момент от церемонията бе ритуалът по освещаване на новооткрития барелеф, извършен от Негово преосвещенство архимандрит Евтимий. С молитва и благословение духовникът освети паметния знак, символизиращ признателността към делото му и на стремежа неговото наследство да бъде съхранено и предадено на бъдещите поколения.
В своите приветствени слова официалните гости отдадоха заслужено признание към живота, научните постижения и забележителния принос на полк. професор Цветан Лазаров за развитието на българската наука и авиация. Подчертано бе значението на неговото дело като пример за всеотдайност, новаторски дух и безрезервна преданост към България. В знак на почит бяха поднесени венци и цветя.
Барелефът е монтиран върху тритонен камък – символ на устойчивостта, силата на човешкия дух и непреходността на паметта. Той ще напомня на настоящите и бъдещите поколения, че постигането на големите мечти не е невъзможно, а паметта има истинска стойност, когато съхранява не само имената, но и идеалите на хората, посветили живота си на тях.
