Времето не заличава истинския героизъм.
На 24.07.2003г. трима военнослужещи от състава на 24-та авиационна база, заедно с началника на сектор „Държавен противопожарен контрол” към РДВР – Благоевград, загиват в катастрофа с вертолет Ми-17 край Разлог, изпълнявайки мисия по гасене на пожар, обхващащ огромна територия от природен резерват „Пирин”.
Днес, 23 години по-късно, в паметната местност „Бетоловото” край Разлог, военнослужещи от 24-та авиационна база, представители на държавната и местната власт, роднини, близки и приятели на загиналите се събраха, за да почетат паметта на:
-подполковник инженер Милко Пейковски – военен пилот;
-майор инженер Николай Радулов – военен пилот;
-младши лейтенант Бойко Панайотов – борден техник
-полковник Кирил Чамишки – началник на сектор „Държавен противопожарен контрол” към РДВР – Благоевград.
За да изразят признателност и преклонение, на лобното място на загиналите пристигнаха кметът на община Разлог – инженер Красимир Герчев, председателят на Общинския съвет в Разлог – Иван Димитров, командирът на РДПБЗН – Благоевград – комисар Боян Кондуров, представители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, Регионална дирекция ПБЗН, Югозападно държавно предприятие, Национален парк „Пирин” и други.
Пред мемориалния паметник, изграден в тяхна чест, беше проведен възпоменателен военен ритуал и бе отслужена панихида за упокой, а присъстващите сведоха глави и запазиха едноминутно мълчание в знак на признателност към тяхната саможертва. Паметникът бе отрупан с венци и цветя.
В своята трогателна реч командирът на 24-та авиационна база призова да си спомним не само за трагичния инцидент и тежката загуба, но и за непреходните ценности, в името на които тези смели мъже пожертваха живота си – чувството за дълг, отговорност и себеотрицание, които остават пример и послание за идните поколения.
Своеобразна емоционална кулминация на събитието беше претворената в стихове почит и скръб на доброволеца Цветан Манов, който прочете авторското стихотворение „Герои”:
Когато има буря над Пирина
и силен дъжд по камъните трополи.
Се питам кой и как му казва,
къде и колко да вали.
Защо когато трябваше ни тука –
Някой не му позволи!
Дойдоха смелите пилоти,
и летяха ден след ден.
Бориха се със стихия страшна –
с огъня във пъкъла роден!
Пожара страшен те гасиха!
Не мислеха за своите мечти!
Огън, жупел, разтопен метал!
Черен ден, пълен с пепел и печал!
Трагичен край на млади хора!
Останаха си там вовек!
Не можем мъката да си представим
на любимия им човек!
И минаха години много
Поникна там зелената трева!
Соколът пак гнездо направи
на овъгленото дърво!
Сърната малкото изведе
И цъфна плачеща върба!
И на тази тъжна дата,
Идваме и носиме цветя!
Пред паметника ви насред гората,
Покланяме се с почит и тъга!
Офицери с черни ленти на ревера
Коленичат със сведена глава!
Спасихте хижата, гората
Спасихте Пирин планина!
Останахте тук да летите
Със вашите ангелски крила!
И няма никога да ви забравим
Летци, Герои, Истински Мъже!
Изпълнен с богата символика беше и поднесеният от господин Манов букет от планинското цвете еделвайс – символ на чистотата и безсмъртието на подвига.
А както каза в своята реч бригаден генерал Павлов „смелостта, честта и дългът са истинските ценности, които остават и след нас”!
Поклон!
