На 20.07.2026г. майор Ивайло Димитров Първанов изпълни своя последен полет с вертолет Ми-17 и премина в резерва след тридесет и една години достойна служба в редиците на българските Военновъздушни сили.
В този специален и емоционален ден до него бяха негови колеги и приятели, с които през годините е споделял отговорността, предизвикателствата и незабравимите мигове на професията.
Командирът на 24-та авиационна база бригаден генерал Димитър Павлов поздрави лично майор Първанов и от името на командването и личния състав му благодари за проявените през годините професионализъм, отговорност и всеотдайност. След последния полет майор Първанов събра своите колеги и приятели, с които сподели емоцията от този важен момент.
Майор Ивайло Димитров Първанов е роден на 21 юли 1971г. в град Плевен, където получава основното си образование. През 1995г. завършва Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” в град Долна Митрополия с магистърска степен и специалност „Летец – пилот на вертолет”.
През годините преминава и завършва успешно различни професионални и езикови курсове, като непрекъснато усъвършенства своите знания и умения. Професионалният му път е белязан от последователно развитие и заемането на редица отговорни длъжности – младши пилот, щурман на звено, заместник-командир на звено, командир на звено и старши помощник- началник на отделение „Планиране и отчитане на летателната дейност”. През годините майор Първанов участва активно и в дейността по гасене на пожари, изпълнявайки отговорни полети и допринасяйки за овладяването на огнената стихия.
Зад всяка от тези длъжности стоят години на упорит труд, подготовка и отговорност. Стоят над 1100 летателни часа във въздуха на Ми-8, Bell 206 и Ми -17, сложни задачи, важни решения и безусловна преданост към авиацията. Със своите знания, опит и отношение към службата, майор Първанов оставя трайна следа сред всички, с които е работил.
Пожелаваме на майор Ивайло Димитров Първанов здраве, благополучие и много щастливи години със семейството и приятелите! Нека с гордост пази спомените от своята военна служба, а погледът му винаги да остава устремен напред и нагоре–към небето, което повече от три десетилетия е било негово призвание и втори дом.
